Бедрата ти се разтичат отгоре-надолу
„Разказът е естествено разлагане на парадигми“
Думите ми влизат в действие
Реорганизиран опит
На властови тези
*
Вироглави хронотопи,
Несводими до изричане
Съществуват само вън;
Навсякъде си гола,
Когато си без мен
(вече знаеш защо)
*
Оплакване на спаднали симптоми
Прекъсване на тъканта
На азовата тъкан
Завъртане наопаки около оста
С измаршируван тътен
*
Кактуси и сукулента
Ме чакат да се убода
В момент от просветление размътен.
*
Ане пищи на свобода
Ане е луда
Ане на воля лудува
В къщата празна сама
*
Подарен стереотип
Не е стереопор
Ергономичен мавзолеен прощъпулник
Хванах ножицата и желая да срежа света
да ми стане по мярка.
Това ли наричат позор?
Да останем в сянка
В един по-сцеплен кръгозор.
*
Когато те слушам
Забравям за празните складове
Кашоните с вяра потеглят на път
И крехък олтар с боеприпаси
В ума ритуално редят.
.
А навън –
Влакове с ходещи улики
Опасват вековни отрязъци
От плът в територии струпани
Взаимно наивни протяжности
.
Затова ли толкова скита свободния,
Опитващ се чиста земя да намери?
Де има не заграждения,
А вечно разтворени двери.
.
Затова са му нужни наушници,
Очила и пантофи големи,
Та да чува единствено себе си
И да ходи след Своите цели.
*
Но въпросът далеч във кръвта не опира
И не смахната бран е проблема
От друго венозната схема пулсира
Из кофата рови на празна дилема
*
Сякаш че всичко вовеки е спънато
От крачка в конкретната връв
Обтегната в ред изчисления,
за хаоса хлабава стръв.
.
И в точки протегнати, сгънато
Е времето, склещено в тления,
Във кома приспано и върнато
От свойте разляти роения
*
А точка Б и три продължения
Измерено, вярно, но пак със съмнения
Вратата отворена; тя друга врата изличава
точката точка затваря, а пътя във път продължава.
*
Тогава как знае се цялото
И кое от кое произлиза
Щом всеки ден сменя се тялото
На вселената,
без епикриза?
(05.06.2016)
